(бр. 21 от 21.05.2008 г ., Т21)* "Техните сетива отново са събудени за диалога на културите; и светът ще принадлежи на тях - будните
и образованите"
Върви, народе възродени
Съгражданката ни Рада Ганкова (тя повечето време живее в Западна Европа, но, по нейните признания, си е и ще си остане троянка завинаги – бел. Т21) е завършила тукашното СОУ "Св. Климент Охридски" (специализираната бизнес паралелка), а след това "Приложна лингвистика" във Великотърновския университет. Магистър е по специалността "Конферентен превод". Специализирала е в Мадрид, Лондон, Сантяго де Компостела, Толедо, Белфаст и др. Започва кариерата си като преподавател по испански език във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Същевремeнно започва сериозно да се занимава с писмен и устен превод и преводаческото изкуство става нейна страст. От 2006 г. е конферентен преводач в европейските институции в Брюксел. Владее испански, английски, френски и португалски.
Т21
“БЕЛГИЙЦИТЕ НА БАЛКАНИТЕ”?!*
Казват, че троянци са били наричани в миналото „белгийците на Балканите”***. Не знам дали е така, но от времето на създаването на съвременната българска държава и търновската конституция Белгия все е била модел на подражание и образец на европейска държава. Нашите предци са стремили да организират живота си по европейски, днес пак се опитваме да стигнем тези стандарти на живот.
НЕ СМЕ ОТИШЛИ МНОГО НАПРЕД ЗА 120 ГОДИНИ
Може би българите отпреди 60-80 години са били по-предприемчиви и по-свободни и са били по-близо до целите си. Много българи са пътували по света, учили са в Европа и са се връщали образовани, за да споделят своя опит като лекари, учители, администратори. После пак са отивали в странство не само за гурбет, а да си купят списания и нови книги в своята област. Ситуацията днес прилича много на тази от миналото, но, за съжаление, като че ли не сме отишли много напред за 120 години.
РАБОТЯ В БРЮКСЕЛ И МОГА ДА СРАВНЯВАМ
Работя като устен преводач с испански и английски за европейските институции в Брюксел и повечето от времето си съм в Белгия, така че мога да сравнявам. И се чудя какво не ни достига, за да претворим мечтата си за европейско бъдеще в действителност. Ето един пример за образователното раннище на обикновените белгийци. Спомням си, че веднъж в Льовен, малък град, който е и университетски център, на 40 минути път от Брюксел, влязох в една сладкарница, за да си поръчам торта. Продавачката, като видя, че се затруднявам с обяснението й на френски, веднага премина на прекрасен английски. А беше жена на пенсионна възраст.
В БЕЛГИЯ – ВСИЧКИ ГОВОРЯТ МИНИМУМ ТРИ ЕЗИКА
В Белгия триезичието е национална политика. Официалните езици са три - холандски, френски и немски. Повечето белгийци свободно говорят тези езици, независимо от кое поколение са, и се определят за "трилингвисти" - могат лесно да използват няколко чужди езика на работното си място или сред приятели. Фирмите, които наемат служители, също очакват от кандидатите да говорят три езика минимум, а като плюс се смята, ако говориш испански или италиански. Хората дотолкова са свикнали с идеята за многоезичието, че не се впечатляват особено от умението да говориш шест или седем езика, което в България смятаме за гениално.
БЪЛГАРИЯ – СРЕД ПОСЛЕДНИТЕ ПО ВЛАДЕЕНЕ НА ЧУЖДИ ЕЗИЦИ
Какво да направим в България, когато според изследванията ние сме на едно от последните места в Европа по масово владеене на чужди езици от населението? И то във време, когато знаенето само на английски език е необходимо като владеенето на роден език, за да общуваш свободно по света; защото английският се е превърнал в „лингва франка” на нашето време (лингва франка /Lingua franca/ - буквално „език на франките“, първоначално е представлявал разнороден език, състоящ се от италиански с добавени турски, персийски, френски, гръцки и арабски думи, който се е използвал за улесняване на комуникацията в Близкия изток; днес с термина се означава всеки разнороден език, използван от разноезични хора с цел общуване помежду им, Уикипедия – бел. Т21). Не знам колко време ще е необходимо да се изравним с европейците, но знам, че предприемчивият дух на младите и образовани българи в Брюксел не се е загубил. Тук има стотици български младежи, които работят за институциите и чуждите фирми. И те успяват да се реализират, защото, както в миналото, техните сетива отново са събудени за диалога на културите; и светът ще принадлежи на тях - будните и образованите.
Казват, че троянци са били наричани в миналото „белгийците на Балканите”***. Не знам дали е така, но от времето на създаването на съвременната българска държава и търновската конституция Белгия все е била модел на подражание и образец на европейска държава. Нашите предци са стремили да организират живота си по европейски, днес пак се опитваме да стигнем тези стандарти на живот.
НЕ СМЕ ОТИШЛИ МНОГО НАПРЕД ЗА 120 ГОДИНИ
Може би българите отпреди 60-80 години са били по-предприемчиви и по-свободни и са били по-близо до целите си. Много българи са пътували по света, учили са в Европа и са се връщали образовани, за да споделят своя опит като лекари, учители, администратори. После пак са отивали в странство не само за гурбет, а да си купят списания и нови книги в своята област. Ситуацията днес прилича много на тази от миналото, но, за съжаление, като че ли не сме отишли много напред за 120 години.
РАБОТЯ В БРЮКСЕЛ И МОГА ДА СРАВНЯВАМ
Работя като устен преводач с испански и английски за европейските институции в Брюксел и повечето от времето си съм в Белгия, така че мога да сравнявам. И се чудя какво не ни достига, за да претворим мечтата си за европейско бъдеще в действителност. Ето един пример за образователното раннище на обикновените белгийци. Спомням си, че веднъж в Льовен, малък град, който е и университетски център, на 40 минути път от Брюксел, влязох в една сладкарница, за да си поръчам торта. Продавачката, като видя, че се затруднявам с обяснението й на френски, веднага премина на прекрасен английски. А беше жена на пенсионна възраст.
В БЕЛГИЯ – ВСИЧКИ ГОВОРЯТ МИНИМУМ ТРИ ЕЗИКА
В Белгия триезичието е национална политика. Официалните езици са три - холандски, френски и немски. Повечето белгийци свободно говорят тези езици, независимо от кое поколение са, и се определят за "трилингвисти" - могат лесно да използват няколко чужди езика на работното си място или сред приятели. Фирмите, които наемат служители, също очакват от кандидатите да говорят три езика минимум, а като плюс се смята, ако говориш испански или италиански. Хората дотолкова са свикнали с идеята за многоезичието, че не се впечатляват особено от умението да говориш шест или седем езика, което в България смятаме за гениално.
БЪЛГАРИЯ – СРЕД ПОСЛЕДНИТЕ ПО ВЛАДЕЕНЕ НА ЧУЖДИ ЕЗИЦИ
Какво да направим в България, когато според изследванията ние сме на едно от последните места в Европа по масово владеене на чужди езици от населението? И то във време, когато знаенето само на английски език е необходимо като владеенето на роден език, за да общуваш свободно по света; защото английският се е превърнал в „лингва франка” на нашето време (лингва франка /Lingua franca/ - буквално „език на франките“, първоначално е представлявал разнороден език, състоящ се от италиански с добавени турски, персийски, френски, гръцки и арабски думи, който се е използвал за улесняване на комуникацията в Близкия изток; днес с термина се означава всеки разнороден език, използван от разноезични хора с цел общуване помежду им, Уикипедия – бел. Т21). Не знам колко време ще е необходимо да се изравним с европейците, но знам, че предприемчивият дух на младите и образовани българи в Брюксел не се е загубил. Тук има стотици български младежи, които работят за институциите и чуждите фирми. И те успяват да се реализират, защото, както в миналото, техните сетива отново са събудени за диалога на културите; и светът ще принадлежи на тях - будните и образованите.
15 май 2008 г., Брюксел
Рада Койнова Ганкова,конферентен преводач
* Заглавието и подзаглавията са на редакцията
*** Бел. ред. Доколкото знаем, прозвището „белгийци” (на нас, троянците) идва не от ласкаещото сравнение с високоразвитите белгийци, чиято страна в началото на миналия век минавала за еталон на развитие и просперитет (а и днес не е много по-различно). А от нещо съвършено друго и непрестижно – от „билгия” (камък за заточване на инструменти, сиреч брус). С други думи - тези, дето ни лепнали прякора (казват, че били комшиите от Ловеч; връщали си, понеже преди това точно ние ги прекръщаваме на „фламинги” – като онези смешни, дългокраки и глуповати розови птици), са ни смятали не за „белгийци (т.е. европейци), а за „билгийци” (брусове). Кой знае – може и да са прави?!
*** Бел. ред. Доколкото знаем, прозвището „белгийци” (на нас, троянците) идва не от ласкаещото сравнение с високоразвитите белгийци, чиято страна в началото на миналия век минавала за еталон на развитие и просперитет (а и днес не е много по-различно). А от нещо съвършено друго и непрестижно – от „билгия” (камък за заточване на инструменти, сиреч брус). С други думи - тези, дето ни лепнали прякора (казват, че били комшиите от Ловеч; връщали си, понеже преди това точно ние ги прекръщаваме на „фламинги” – като онези смешни, дългокраки и глуповати розови птици), са ни смятали не за „белгийци (т.е. европейци), а за „билгийци” (брусове). Кой знае – може и да са прави?!
