Инж. Милко Станчев: Ако я караме така, доникъде няма да стигнем

(бр. 44 от 12.11.2008 г., Т21)

* От ГЕРБ не бива да забравят, че без нашите 3000 гласа Дилян Енкин сега щеше да кара 4-ия си кметски мандат, напомни местният лидер на ДСБ * За една година управление – две улици и една тоалетна * Комфортът на мнозинството почва да създава проблеми


Инж. Милко Станчев (49 г.). Основател и лидер на Демократи за силна България (ДСБ) – Троян. Син на политзатворник. Бивш зам.-министър на земеделието и горите в кабинета „Костов”. Бизнесмен. Поводите за разговора ни с г-н Станчев са два – датата 10 ноември, приемана за начало на българския преход от комунизъм към демокрация, и изминалата 1 година от местните избори и смяната на властта в Троян (припомняме, че ДСБ бе сред инициаторите и учредителите на широката дясна коалиция, която днес е партньор на ГЕРБ в управлението на общината – бел. Г.М.)


- Г-н Станчев, какво точно се случи на „култовата” дата 10 ноември 1989 г.? Знаем, че оценките не са еднозначни.

- Тогава, на 10 ноември 1989 г., мислехме, че демокрацията е дошла, че с комунизма е свършено завинаги. Оказа се, че е било само едно начало, а желаният резултат ще е много-много далеч във времето. И все пак не бива да сме черногледи – 10 ноември бе нужен на България, жизненоважен. Погледнете около нас днес – цветно е, и не говоря само за новите и санираните цветни сгради, а в по-общ метафоричен план. Преди бе сиво, мрачносиво. Обаче изминалите 20 години не постигнаха очакваните резултати – нито в икономически план, нито психологически, инерцията от онова време бе много голяма. Но съм абсолютно убеден, че следващите 20 години ще са коренно различни, няма как да не са различни! Защото основните действащи лица ще са други – нашите деца, младите хора, израснали в ново време, мислещи по нов начин, знаещи по 2-3 езика, отворени към света. Икономическата логика, инвеститорите също няма да допуснат повторение на мудността и хаоса на първите 20 преходни години.

- А какъв е Троян днес – на 10 ноември 2008 г.?

- Променен, а промяната, последната промяна започна на Гергьовден миналата година, когато бе учредена дясната 6-партийна предизборна Коалиция за Троян – ДСБ, СДС, ССД, ВМРО, Новото време и НДСВ. Много добра и навременна консолидация на тогавашната опозиция, която нямаше как да не повлияе на цялостния политически процес в Троян, на смяната на статуквото и 12-годишното управление на БСП. Вярно е, че нашият кметски кандидат не стигна до балотажа, но никой не бива да забравя, че без нашите 3000 гласа червеният кмет Дилян Енкин сега щеше да кара 4-тия си мандат. Най-вече хората от ГЕРБ не бива да забравят този факт.

- Но веднага след загубата и сега, на скорошната си отчетно-изборна конференция, „червените” в Троян говорят за някакво странно и нелогично преобръщане на вота в последната седмица преди балотажа. Явни са намеците за някаква нечестна игра отдясно. Как ще коментирате?

- Обяснението е лесно – просто българите обичат да гласуват за силния, за победителя. А хората в Троян видяха, че сътрудничеството на ГЕРБ и Коалиция за Троян е печелившо и ни подкрепиха.

- Обявяват обаче сътрудничеството ви с ГЕРБ за безпринципно и конюнктурно?

- Ако бяхме тъй крайно праволинейни и принципни, сега щяхме да сме в глуха опозиция. Аз не съм фен нито на Царя, нито на Бойко Борисов, но друг път няма. Ако не бяхме се коалирали, сега на власт щяха да са други; а нали идеята Енкин и БСП да продължат да управляват не е по-добра?! И още нещо – искам да попитам има ли изобщо принципни коалиции. Не са ли тези две понятия взаимно изключващи се? Политическа истина е, че с неотстъпчивост не може да се върви напред и че без коалиране управлениeто е невъзможно – и днес, и в бъдеще. И малко ми е чудно как на национално ниво ГЕРБ и Бойко се канят да управляват без партньори?! Може би няма да е лошо горе да заимстват нещичко от „троянския модел”.

- Измина точно една година, откакто кмет на Троян е Минко Акимов, а в Общинския съвет нещата изцяло зависят от коалиционното мнозинство на ГЕРБ и десния алианс „Избор за Троян”. Каква е оценката ви за тази една година?

- Не бих казал, че няма резултати, но като цяло ние, от ДСБ, сме недоволни от тази една година. Преди няколко дни имахме събрание на троянската структура на партията и на него се чуха много възражения и критики, които съвсем не са спонтанни и тлеят от доста време. За една година трябваше да проличи, че в Троян има друго управление, дясно. Основното ни възражение е, че няма ясна и осъзната управленска политика.

- Многократно в Общинския съвет местният лидер на партия „Атака” инж. Илиян Пеевски говори, че „моделът БСП” в управлението на Троян продължава да е непоклатим. Прав ли е „атакистът”?

- Илиян Пеевски има много добри попадения, друг е въпросът, че формата, в която ги поднася и прекалената му емоционалност понякога се обръщат срещу него. Макар че от „Атака” имат и някои ултралеви тези, които ДСБ просто няма как да подкрепи. Например в скорошния дебат за бъдещето на болницата г-н Пеевски изцяло отхвърли идеята за евентуална приватизация, с което ние не можем да се съгласим. Но по-лошото е друго – че от ГЕРБ и другите десни партии в „Избор за Троян” не се противопоставят на подобни леви тези.

- Оценката ви за работата на Общинския съвет?

- Комфортът на мнозинството (съюзът между ГЕРБ и „Избор за Троян” има 16 от общо 29 съветници в местния парламент – бел. Г.М.) почва да създава проблеми. Общо взето предложенията, дошли от кмета Минко Акимов и неговата администрация, се гласуват безкритично от мнозинството, така както бе и при предшественика му Енкин. Вътре в коалицията пък критиките трудно се приемат. А най-странното за нас, ДСБ, е, че управляващите от ГЕРБ, включително и кметът Акимов, избягват думата „политика” - за да не се засегнат нечии интереси?! Но така не може да продължава – нашата коалиция бе създадена в името на реализацията на определена дясна политика. Вярно е, че кметът трябва да е кмет на всички троянци, но той, а не някой друг стана кмет, защото обеща промяна, смяна на левия модел, десни решения на проблемите.

- Може ли все пак да се твърди, че през тази една година в Троян се провеждаше дясна управленска политика?

- По-скоро се управляваше без политика, по инерция; работата тласкаше решенията, а не решенията – работата. Наистина приехме балансиран бюджет и добра инвестиционна програма, но за една година бяха асфалтирани две улици и ремонтирана 1 училищна тоалетна?! Твърде малко.

- Но за всичко това вината не е само на изпълнителната власт, а и на основния орган на местното самоуправление – Общинския съвет, дори повече на него?

- Така е. Да оставим настрана факта, че Общинския съвет работи в една крайно демодира и непригодна зала, въпреки че има гласувано решение за реконструкцията й. По-важното е, че дясната управляваща коалиция нямаше почти никакви инициативи. Освен някои индивидуални предложения.

- ДСБ е част от тази коалиция, значи ли, че си правите самокритика?

- Да, разбира се. Ние имаме нашия дял за пасивността. Мисля, че занапред управляващото коалиционно мнозинство много отчетливо трябва да обсъжда своята политика, стратегическите си управленски задачи, а не да се носим по инерцията както досега. Ще дам някои примери. Плаче за решение проблемът с организацията на движението в Троян, може да се каже, че това е стратегически проблем; градът ни се е превърнал в един голям и безкраен паркинг, колите ще изядат хората, опасностите са на всяка крачка – и нищо не правим по въпроса; предложихме на паркиралите в обществените зони да се събира такса – забрави се; на централно място, до ресторант „Явор”, при едно от най-натоварените и конфликтни троянски кръстовища има уникален знак - „Край на всички ограничения”, кой разпореди този знак, какво е това безобразие: никаква яснота; всеки четвъртък заради битака се затваря единствената обходна улица на Троян, която освен всичко друго е и част от републиканската пътна мрежа – никакво решение. Шадраванът в центъра – стои като паметник на безхаберието. Римският път (от Пътното към „Чамкория”) – засипан от свлачище с години и никой не мисли да го разчисти, а в бюджета бяха предвидени средства за това. Идва зима – а няма яснота кой, как и с каква техника ще чисти малките улички, тротоарите, градинките, централния площад?! Остатъткът от партизанския паметник не се пипа – за да не се засегне ултралявата агитка; ГЕРБ е член на Европейската народна партия, заявява се като дясна политическа формация, бори се за дясно управление – а в Троян се страхува от ултралевите?! Уникално – PR-ът на Община Троян; PR-ът по принцип е важна част от политическия кабинет, той е част от правенето на политиката; а тук - нямам нищо срещу настоящата PR-ка на Община Троян нито в професионален, нито в личен план, но тя е съпруга на основния ни политически опонент?!

Но трябва да се признае, че в областта на образованието и културата през тази една година бяха направени доста неща и оценката ни е изцяло положителна. Трябва да се отбележи и великолепното честване на тазгодишния Петковден, празника на града ни, когато отбелязахме и 140-годишнината от обявяването на Троян за град – наистина запомнящо се и достойно празненство.

- Кои са основните проблеми на Троян, къде трябва да се фокусира управленската енергия?

- Троян е пред икономическа криза, не е изключено около 1000 души да излязат на улицата и безработицата рязко да се повиши. Има подобни индикации. Общината не е работодател, това е ясно, но трябва категорично становище по назряващия проблем, набелязване на мерки, логистика. Друго – къде са инвеститорите; защо в Троян не идват „Била”, „Шел” „Плюс”, Лукойл” и други стратегически инвеститори, вериги, които хем ще свалят цените, хем ще осигурят работни места? Какво правим за спорта; с какво помагаме на Светльо Дочков за пистата на Беклемето – не съм адвокат на г-н Дочков, но съм скиор? Но да не изляза като някакъв пълен критикар – не съм такъв и виждам, че желание за промяна има, но няма достатъчен ресурс.

- Какво означава „няма достатъчен ресурс”?

- Няма достатъчен кадрови потенциал в администрацията. В самата структура също има неудачи – наистина в нея бяха направени промени, но като че ли те не бяха най-удачните.

- Нека обобщим – може ли да се твърди, че тези ваши критики са знак, че ДСБ се готви да напусне управленската коалиция?

- С това интервю и с казаното на споменатото събрание на ДСБ – Троян не даваме заявка за излизане в опозиция. Но при всички случаи трябва да се усети напрежението. И щях да пропусна един голям проблем – общинските фирми. Питам как може общинско дружество с толкова хора и активи да отчита годишна печалба, по-малка от на моя гараж (става дума за магазинчето за моторни триони и косачки в бл. „Демокрация” – бел. Г.М.)?! Значи става дума или за крадене, или за неефективност, т.е. при всички случаи подобно предприятие не бива да го има в стопанския и правен мир. Подобни фирми, казвам го най-отговорно, са хранилки за определени лица и Общинският съвет и изпълнителната власт трябва да сложат край на подобни порочни практики, ДСБ е непримирима в това отношение. Решението е едно единствено – приватизация; като по-удачно ще е тя да става на части, така Общината ще получи по-голяма печалба. Приватизацията на нерентабилните общински фирми ще донесе и пари в хазната. Разбира се, има дейности, които могат и трябва да си останат общински ангажимент, но всичко това може да се концентрира в една фирма. Обаче стокови тържища, пазари, вестници и др. – крайно време е за тях да се вземе радикално решение.

- Администрацията на г-н Акимов е твърде активна в разработката на различни проекти, кандидатстващи за европейско финансиране. Вашият коментар?

- Европейските пари ги няма в Троян. Г-н Акимов говори за подготвени 70 проекта, и това сигурно е така, но нито лев все още не е влязъл в Троян. Може би е рано. Но ако и догодина е така – какви ще са оправданията тогава?

- Как виждате перспективите на страната ни и на Троян в частност?

- Европа е дясна, в повечето европейски страни в момента управляват десни политически формации. Това е и нашата печеливша перспектива. В Троян вече се случи – имам предвид, че победителите на местните избори, ГЕРБ, се самоопределят като дясна партия. И не бива да се бяга от десните решения – те не са особено леки и приятни, но са неизбежни. Да вземем приватизацията – тя не е съвсем справедлива и социална, но е неизбежна. И ако в Троян караме както досега – по линията на най-малкото съпротивление, доникъде няма да стигнем.

Интервю на Генадий Маринов

 

©2009 ТРОЯН 21 - архив | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |