Троян почел 1000-годишнината от смъртта на св. Методий

(бр. 22 от 10.06.2009 г., Т21)

* През 1885 г. малкият, но голям по дух и патриотизъм Троян се приобщава към честванията в столицата София и в Европа

ПРИЯТНО СЪМ ВПЕЧАТЛЕНА от почитта на жителите на град Елванген, с който Троян е в партньорски отношения, към старобългарския просветител св. Методий, за която прочетох в информацята от Елена Вълчева „Две троянски групи гостуват в Елванген” (Т21, бр. 21 от 27 май т.г.). Авторката отбелязва, че още през 1885 г. върху стена на Старата базилика в центъра на Елванген е изваяно барелефно изображение на св. Методий.

ЗАЩО ОЩЕ ПРЕЗ 1885 Г. СЕ ИЗВЪРШВА ТОЗИ АКТ НА ПОЧИТ? В тази година са се навършили 1000 години от смъртта на св. Методий и Европа подобаващо отпразнувала годишнината на единия от създателите на българската азбука. 16 години след смъртта на брат си Кирил Методий всеотдайно работил и се борил за утвърждаването и развитието на старобългарската култура. Уморен от своята продължителна дейност и от непрестанните борби, Методий починал на 70-годишна възраст на 6 април 885 г. във Велеград, Моравия (бил е епископ на Моравия и Панония).

ПРЕЗ 1885 Г. В КНЯЖЕСТВО БЪЛГАРИЯ (Съединението на Княжеството с Източна Румелия се извършва шест месеца по-късно) за пръв път се ознаменува историческата годишнина чрез всенародно честване, инициатор и организатор на което става Българското книжовно дружество (днес БАН). В София тържествата продължават три дни – на 5,6 и 7 април 1885 г.

МАЛКИЯТ, НО ГОЛЯМ ПО ДУХ И ПАТРИОТИЗЪМ ТРОЯН се приобщава към честванията в столицата София и в Европа. Училището (днешната сграда на Музея на занаятите), издигнато през пролетта на 1881 г. от строителната група на Уста Генчо Кънев от габровското село Генчовци, е първата обществена сграда в града след Освобожднието (Троян е опожарен напълно от турския башибозук през август 1877 г.) и то става център на тържествата. В русенския вестник „Славянин” (бр. 112 от 20 април 1885 г.) е публикувана дописка, подписана от „един гражданин”, в която се описват троянските тържества – по-долу поместваме пълния текст на тази дописка.

****

„Троян, 10 априлий 1885 г.

Денят 6 априлий се празнува у нас с изискуемата се тържестевност и великолепие. Общината ни се показа по тоя случай извънмерно щедра и още отрано се взеха мерки за построяването на една арка в училищния двор (нещо неправено друг път в Троян) и се ушиха безброй множество флагове. Живописното и прекрасно местоположение на училището, накитено с флаговете и арката, придаваше на празника особена тържестевност и человек не можеше освен сърдечно и душевно да бъде възрадван... Хората напълно осъзнаваха голямото значение, което имат св. Кирил и Методий, особено за нас, българите, а общо за цялото славянство. Това още повече се потвърди от факта, че сутринта на молебена присъстваше множество народ от двата пола.

След обикновения молебен и водосвет, казаха се по случай празника три словца от господа троянските учители Таслаков, Шипковенски и Гимиджийски... След казването на речите се изигра обикновено българско хоро от учители, ученици и други. След обед и почти цял ден музиката свиреше и хоро от момци и девици прекрасно и сладостно се въртеше. Вечерта имаше небивало осветление на училището.”

*****

Пенка Петрова-Голийска, историк

 

©2009 ТРОЯН 21 - архив | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |