(бр. 1 от 14.01.2008 г., Т21)
Драги Генадий , материалът ти „Кое му е лошото на идеята ми, др. Кондова?” в брой 51/2008 г. на вестник „Троян 21” разтърси из основа бедната ми фантазия (във въпросната статия се коментира проблема с т.нар. „паметник на паметника” – бел. Т21).
Прав си! Така е! Страх ме хвана от самия себе си. И си казах – стига вече! Ставам друг човек. Обещавам, пред теб и пред по-моралната и по-правилната част от троянското общество, в най-скоро време да поправя обърканите си възгледи.
С най-добро чувство и уважение!
Иван Гавазов
ПОСЛЕПИС
Този редактор не пише, а оре на завои вестникарските си герои с критически трактор. Опасен фактор! Устата му има свойство на плювално устройство. Храчи, храчи, обаче, плюнките мастилени от перото му паче, най-паче, рикошират, обратно пикират, като от глухарчета пух – и дявол да го вземе: бух! – въз редакторското теме. Все пак, неговата е лесна – нали си вярва, че плюнките му са манна небесна!
Същия
ПОСЛЕСЛОВ НА ПОСЛЕПИСА
Не бъди лош! Не вади нож! Който вади чекия – мани, мани – се убожда самия!
Пак същия
*****
С Иван Гавазов се познаваме бегло, но щом е решил, че сме си драги – съгласен съм. Помня, че в първите години на промяната същият се навърташе около СДС. Сега го виждам самоотвержено да брани „паметника на паметника” (стърчащия остатък от някогашния партизански паметник). Чувал съм също, че си вадел хляба с писане. Чувал съм и други неща. Всичко е възможно.
С най-топли чувства: Генадий Маринов
Драги Генадий , материалът ти „Кое му е лошото на идеята ми, др. Кондова?” в брой 51/2008 г. на вестник „Троян 21” разтърси из основа бедната ми фантазия (във въпросната статия се коментира проблема с т.нар. „паметник на паметника” – бел. Т21).
Прав си! Така е! Страх ме хвана от самия себе си. И си казах – стига вече! Ставам друг човек. Обещавам, пред теб и пред по-моралната и по-правилната част от троянското общество, в най-скоро време да поправя обърканите си възгледи.
С най-добро чувство и уважение!
Иван Гавазов
ПОСЛЕПИС
Този редактор не пише, а оре на завои вестникарските си герои с критически трактор. Опасен фактор! Устата му има свойство на плювално устройство. Храчи, храчи, обаче, плюнките мастилени от перото му паче, най-паче, рикошират, обратно пикират, като от глухарчета пух – и дявол да го вземе: бух! – въз редакторското теме. Все пак, неговата е лесна – нали си вярва, че плюнките му са манна небесна!
Същия
ПОСЛЕСЛОВ НА ПОСЛЕПИСА
Не бъди лош! Не вади нож! Който вади чекия – мани, мани – се убожда самия!
Пак същия
*****
С Иван Гавазов се познаваме бегло, но щом е решил, че сме си драги – съгласен съм. Помня, че в първите години на промяната същият се навърташе около СДС. Сега го виждам самоотвержено да брани „паметника на паметника” (стърчащия остатък от някогашния партизански паметник). Чувал съм също, че си вадел хляба с писане. Чувал съм и други неща. Всичко е възможно.
С най-топли чувства: Генадий Маринов
